Към злобата трябва да се отнасяме като към подарък
Някога в Япония в едно село живял умен остарял самурай. Веднъж, до момента в който преподавал уроци на учениците си, към него се доближил млад боец, прочут със своята свирепост и недодялан темперамент. Любимият прийом на този боец била провокацията. Той успявал да извади от равновесие своя съперник, който приемайки неговото предизвикателство, омаян от гняв започвал да прави неточност след неточност, вследствие на което губел борбата.
Младият войник се опитал да приложи своята техника и върху остарелия самурай. Започнал да го оскърбява и да го ругае, плюел и хвърлял камъни по него. Но мъдрият самурай останал индиферентен и траял със своите занимания. В края на деня, изтощен и нервиран от неуспеха си, младият боец си отпътувал.
Учениците на самурая, учудени от държанието на своя преподавател, го попитали:
- Но за какво понесохте всички тези оскърбления и не го предизвикахте на пердах? Нима се изплашихте от него?
- Ако някой пристигна при вас и ви носи някакъв подарък, само че вие не го приемете, кой ще е притежател на този подарък? – дал отговор на въпроса с въпрос самураят.
- Ами предходният собственик – този, който го носи. – споделил един от учениците.
- По същия метод стоят нещата със завистта, омразата и оскърбленията. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ти ги сервира.
Притчата е част от сборника " ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА ", издателство Гнездото
